Произход

Сортът България е получен чрез опрашване на сорт Италия с прашец от ранозреещия хибрид Янтър през 1961 г. от К. Стоев, Й. Иванов, З. Занков и В. Вълчев в Институт по лозарство и винарство - Плевен.

Разпространение

Разпространен е в Плевенска област и опитните бази по лозарство.

Ботаническо описание

Лист – средно голям, средно нарязан петделен, понякога триделен, дебел, отгоре слабо мрежесто набръчкан. Горните странични врязове са средно дълбоки, затворени, с яйцевиден отвор и заострено дъно. Долните врязове са средно дълбоки, отворени, с успоредни страни. Опашният вряз е отворен, лировиден с остро дъно.

Грозд - голям до много голям, коничен, рехав до полусбит, понякога крилат с едно или две крила. Средната маса на грозда е 300-400 g.

Зърно – едро до много едро, слабо продълговато, с приятен лек мискетов вкус. Кожицата е тънка, здраво, но крехка, жълто-зелена до кехлибарена. Средната маса на зърното е 5-6 g.

Агробиологична характеристика

България е ранозреещ бял десертен сорт. Гроздето му узрява в средата на месец август. Лозите на сорта са силнорастящи, с добра родовитост. Подходяща за него е формировката Гюйо. Сортът България не е устойчив на ниски зимни температури и се препоръчва да се отглежда приземно. Притежава добър афинитет към всички разпространени у нас подложки.

Технологична характеристика

Гроздето е подходящо за консумация в свежо състояние. Съдържанието на захари в е около 16.0 % при титруема киселинност 5.8-6.2 g/dm³