Произход

 Безсеменен хибрид VІ-4 е създаден през 1941 г. в опитна станция, град Септември, чрез кръстосването на сортовете Италия и Бяло без семе от Н. Неделчев, К. Стоев, М. Кондарев и З. Занков. Утвърден е през 1961 г.

Разпространение

 Среща се на малки площи в лозарските райони на страната.

Ботаническо описание

Лист – средно голям, петделен, гладък, почти гол. Горните странични врязове са средно дълбоки, затворени, елиптични. Долните врязове са плитки, във вид на остър ъгъл. Опашният вряз отворен, лировиден с остро дъно.

Грозд – средно голям до голям (20,6/12,6 cm), коничен с едно или две крила, полусбит до рехав. Средната маса на един грозд е от 300 до 400 g.

Зърно – много едро (30,4/18,3 mm), продълговато до цилиндрично, със заострен връх. Консистенцията на зърното е месесто-хрупкава, с неутрален хармоничен вкус. Кожицата плътна, крехка, жълто-зелена, със слаб розов оттенък, покрита с восъчен налеп. Средната маса на зърното е 4-6 g.

Агробиологична характеристика

Безсеменен хибрид VІ-4 е къснозреещ бял безсеменен десертен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Лозите са средно до силнорастящи, с добра родовитост. Подходяща система на формиране е приземен и стъблен Гюйо. Лозите се нападат от гъбни болести и неприятели. Чувствителни са на ниски зимни температури. Върху разпространените в страната подложки се развива и плодоноси добре. Проявява по-добре своите качества върху по-свежи и плодородни почви в райони с високи термични ресурси.

Технологична характеристика

Безсеменен хибрид VІ-4 е типичен десертен безсеменен сорт. Гроздето натрупва достатъчно захари (20,0 %) при умерено съдържание на титруеми киселини (5,25 g/dm³). Издръжлив е на дълъг транспорт и продължително съхранение. Гроздето освен за консумация е подходящо и за приготовление на стафиди.