Произход
Сортът Болгар спада към ориенталската еколого-географска група. По време на турското господство е внесен у нас от Мала Азия.
Разпространение
Среща се в почти всички страни с развито лозарство - Франция, Италия, Испания, България, Гърция, Русия, Украйна, Молдова, Албания, Унгария, Турция, Сърбия и Черна гора, Македония и др.
Ботаническо описание
Лист – средно голям, петолапест, понякога трилапест, тънък, отгоре почти гладък, лъскав, от двете страни гол, тъмнозелен. Горните странични врязове са дълбоки до много дълбоки, затворени поради гънката, която се образува по вряза, с тясно елиптичен отвор. Долните врязове са плитки до средно дълбоки, най-често отворени, с тясно устие, във вид на цепнатина. Опашният вряз е сводест, почти широк с плоско закръглено дъно.
Грозд – голям (21,7/13,9 cm), полусбит, коничен, понякога крилат с едно или две крила. Средната маса на грозда е 300-500 g.
Зърно – много едро (27,0/21,0 mm), продълговато (цилиндрично), понякога яйцевидно, месесто, хрупкаво с приятен вкус, сладко, със слаба киселинност. Кожицата е дебела, крехка, с жълто-зелен цвят, по огряваната от слънцето страна с ръждиви петна. Средната маса на едно зърно е 4,60-7,40 g.
Агробиологична характеристика
Болгар е среднозреещ бял десертен сорт. Гроздето му узрява в средата на септември. Лозите са силно растящи с добра родовитост. Подходяща система на отглеждане е приземен и стъблен Гюйо. Лозите се нападат от гъбни болести и неприятели. Чувствителни са на ниски зимни температури на въздуха. Склонен е на изресяване и милерандаж при неблагоприятни климатични условия по време на цъфтежа. На леки дълбоки почви най-подходяща за този сорт е подложката Рупестрис дю Ло, а при голямо съдържание на карбонати и при поливни условия – Берландиери х Рипария СО4.
Технологична характеристика
Болгар е ценен десертен сорт у нас и в света. Гроздето натрупва достатъчно захари (16-21 %) при умерено съдържание на титруема киселинност (4,2-5,8 g/dm3). Издръжлив е на дълъг транспорт и е най-подходящия сорт за продължително съхранение.