Произход

Сортът Брестовица е получен в Института по лозарство и винарство – гр. Плевен през 1961 г.  чрез кръстосване на сортовете Италия и Янтър от Й.Иванов, В. Вълчев, К. Стоев и З. Занков. Утвърден е от през 1982 г.

Разпространение

Разпространен е на малки площи в почти всички лозарски райони на страната.

Ботаническо описание

Лист – средно голям, петделен, дълбоко нарязан, дебел, мрежесто набръчкан, отдолу слабо четинесто-мъхнат, нагънат нагоре, като всеки дял е извит улейовидно. Горните врязове са много дълбоки, затворени с елиптичен отвор и плоско, заострено дъно. Долните врязове са дълбоки, затворени, със същата форма или отворени, лировидни, с тясно устие. Опашният вряз е затворен, с елиптичен отвор, като дяловете често се възсядат.

Грозд – средно голям (16,4/10,1 сm), полусбит до сбит, коничен, често крилат с едно крило. Средната маса на грозда е 320 g.

Зърно – много едро (27,4/19,6 mm), с продълговато-цилиндрична форма, към върха заоблено, месесто-сочно, с приятен и хармоничен вкус, с лек мискетов тон. Кожицата е дебела, еластична, жълто-зелена до кехлибарено-жълта, с дебел восъчен налеп. Средната маса на зърното е 7,6 g. Отделни зърна достигат и до 15 g.

Агробиологична характеристика

Брестовица е ранозреещ бял десертен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на август. Лозите са силно растящи с добра родовитост. Подходяща система на формиране е приземен и стъблен Гюйо. Лозите се нападат от гъбни болести и неприятели. Те са чувствителни на ниски зимни температури. Сортът е склонен към изресяване и милерандаж. За да се получат високи и качествени добиви, Брестовица трябва да се отглежда върху влагообезпечени, богати на хранителни вещества и дълбоки почви в най-топлите микрорайони на страната.

Технологична характеристика:

Брестовица е типичен десертен сорт. Гроздето натрупва достатъчно захари (16-18 %) при умерено съдържание на титруеми киселини (6,1-6,7 g/dm³). Издръжлив е на дълъг транспорт и временно съхранение.