Произход:

  Сортът е създаден от Х. П. Олмо в опитната станция Дейвис (САЩ).

Разпространение:

 Разпространен е в САЩ и Италия. В България е внесен през 1984 година и е засаден за изпитване на малки площи в района на Пловдив, Бургас и Стара Загора.

Ботаническо описание:

 Лист - петурата е средно голяма до голяма, петделна, плътна, кожеста, нагъната между главните жилки. Горните врязове са средно дълбоки, затворени, елипсовидни, често със зъб в основата. Долните врязове са плитки до средно дълбоки, отворени, лировидни с почти успоредни страни. Опашният вряз отворен, лировиден.

Грозд - голям (24/13 cm), коничен, разклонен, полусбит до рехав. Средната маса на един грозд е около 370 g.

Зърно - средно едро (14/15 mm), овално до сферично, понякога наребрено и слабо сплеснато на върха. Кожицата е средно дебела, крехка, червена до тъмночервена. Консистенцията на зърното е месесто-хрупкава, а вкуса приятен, хармоничен и неутрален. Зърното е без семена, със слабо развити рудименти. Средната маса на едно зърно е около 2-3 g.

Агробиологична характеристика:

Ранозреещ червен десертен сорт. Гроздето му узрява в средата на месец август. Лозите са силно растящи, с много добра родовитост при стъблена формировка и смесена резитба с чепове и плодни пръчки. Флейм сидлез не е склонен към изресяване и милерандаж. Лозите са слабо устойчиви на ниски зимни температури, мана и оидиум. Сортът има добър афинитет към разпространените у нас подложки.

Технологична характеристика:

При достигане на консумативна зрялост, съдържанието на захари в гроздето е 16-18 %, а титруемата киселинност е от 6 до 6.5 g/dm3. Гроздето е с много добра транспортабилност и е подходящо за производство на стафиди.