Произход:

 Сортът е получен от М. Журавел, И. Гавраилов и Г. Борзиков в Научно-изследователския институт по лозарство и винарство в Кишинев, чрез кръстосване на сортовете Победа и Кишмиш розов.

Разпространение:

 В България е засаден на малки площи в почти всички лозарски райони.

Ботаническо описание:

 Лист - петурата е средно голяма, три до петделна, отгоре гладка, отдолу гола. Горните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни. Долните врязове са плитки, отворени. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно.

Грозд - голям (23.5/11.5 cm), коничен, с крила, полусбит до рехав. Средната маса на един грозд е около 600-700 g.

Зърно - едро (19.5/16 mm), овално. Кожицата е средно дебела, крехка, тъмночервена до тъмносиня. Консистенцията на зърното е месеста, а вкуса хармоничен. Зърното е без семена и при консумация рудиментите не се чувстват. Средната маса на едно зърно е около 4-5 g.

Агробиологична характеристика:

Среднозреещ червен десертен сорт. Гроздето му узрява в средата на месец септември. Лозите са средно растящи, с добра родовитост при стъблена формировка и смесена резитба с чепове и плодни пръчки. Кишмиш молдавски не е склонен към изресяване и милерандаж. Лозите са слабо устойчиви на мана, оидиум и ниски зимни температури. Сортът има добър афинитет към разпространените у нас подложки.

Технологична характеристика:

При достигане на консумативна зрялост, съдържанието на захари в гроздето е 19-20 %, а титруемата киселинност е около 8 g/dm3. Гроздето на сорт Кишмиш молдавски е с много добра транспортабилност и е подходящо за съхранение. Основно е предназначено за консумация в прясно състояние.