Произход

Сортът Палиери е получен в Италия чрез кръстосване на сортовете Алфонс Лавале и Черна малага.

Разпространение

Среща се в почти всички страни с развито лозарство. Италия, Испания, България, Гърция, Унгария, Турция, Македония и др. В България е внесен през 1965 г. Първоначално е проучен в Института по лозарство и винарство – гр. Плевен. По-късно е размножен в цялата страна.

Ботаническо описание

Лист – голям, петолапест, по-широк отколкото дълъг, средно нарязан, огънат нагоре фуниеобразно. Листът е тъмнозелен. Горните врязове са средно дълбоки, отворени с успоредни страни и остро дъно. Долните врязове са средно дълбоки или плитки, отворени във вид на цепнатина или остър ъгъл. Опашният вряз е отворен, рядко затворен, с тесен отвор във вид на цепнатина.

Грозд – голям  или средно голям (18,7/7,9 cm), полусбит до рехав, коничен, често с крило. Средната маса на грозда е 300-500 g.

            Зърно – много едро (24,5/20,9 mm), овално, хрупкаво, месесто с приятен неутрален вкус. Кожицата е дебела, крехка, тъмно-синя, с обилен восъчен налеп. Средната маса на едно зърно е 7,50-8,60 g.

Агробиологична характеристика

           Среднозреещ червен десертен сорт. Гроздето му узрява около средата на септември. Подходяща система на формиране е приземен и стъблен Гюйо. Лозите са чувствителни на гъбни болести и неприятели. Чувствителни са на ниски зимни температури. Склонен е на изресяване и милерандаж при неблагоприятни климатични условия по време на цъфтеж.

             Технологична характеристика

             Палиери е ценен десертен сорт. Гроздето натрупва достатъчно захари (16-18 %) при умерено съдържание на титруема киселинност (5,40-6,30 g/dm³). Издръжлив е на транспорт и съхранение.