Произход:

 Сортът е хибрид получен чрез кръстосването на сортовете Болгар и Мискет тракийски от И. Тодоров, З. Занков и К. Стоев. Утвърден е през 1982 година.

Разпространение:

 Размножен е на малки площи в Пловдивска, Русенска, Разградска и др. области.

Ботаническо описание:

 Лист – средно голям, петделен. Горните странични врязове са дълбоки до много дълбоки, затворени, с тясно елиптичен отвор. Долните врязове са средно дълбоки, най-често отворени, лировидни. Опашният вряз е отворен, сводест, със закръглено дъно.

Грозд – средно голям (19,7/13,5 cm), полусбит, коничен, понякога крилат. Средната маса на грозда е 300-400 g.

Зърно – едро (21,0/19,5 mm), кръгловато, с месеста консистенция, хармоничен вкус и подчертана свежест. Кожицата е тънка, крехка, с жълто-зелен цвят. Средната маса на едно зърно е 4,40 g.

Агробиологична характеристика:

Свежест е ранозреещ бял десертен сорт. Гроздето му узрява в средата на август. Лозите са силно растящи с добра родовитост. Подходяща система на отглеждане е приземен и стъблен Гюйо. Лозите се нападат от гъбни болести и неприятели. Не е склонен на изресяване и милерандаж при неблагоприятни климатични условия по време на цъфтежа. На леки дълбоки почви най-подходяща за този сорт е подложката Рупестрис дю Ло, а при голямо съдържание на карбонати и при поливни условия – Берландиери х Рипария СО4.

Технологична характеристика:

Гроздето натрупва достатъчно захари (16-17 %) при сравнително висока титруема киселинност (8-9 g/dm3). Притежава добра транспортабилност.