Произход

 Сорт Тича е получен през 1968 година чрез кръстосване на сортовете Болгар и Кардинал от З. Занков и з. Георгиев. Утвърден е през 1991 година.

Разпространение

Размножен е на малки площи в Пловдивска, Пазарджишка и др. области, както и във всички опитни станции по лозарство.

Ботаническо описание

Лист - средно голям до голям, петделен, средно нарязан, гол, светлозелен. Горните странични врязове са средно дълбоки до дълбоки затворени. Долните врязове са плитки, отворени. Опашният вряз е широк, отворен, лировиден.

Грозд - голям (18.5/10.6 cm), полусбит до рехав, коничен. Средната маса на грозда е 450-530 g.

Зърно - едро (17.7/16.2 mm), овално до продълговато, слабо заострено към върха. Кожицата е средно дебела, крехка, тъмно-червена, покрита с восъчен налеп. Консистенцията е сочно-месеста с хармоничен неутрален вкус. Средната маса на едно зърно е 6-8 g.

Агробиологична характеристика

Тича е къснозреещ червен десертен сорт. Гроздето му узрява в края на септември-началото на октомври.. Лозите имат среден до силен растеж и добра родовитост. Лозите на сорт Тича се нападат от болести и неприятели и са чувствителни на ниски зимни температури. Не е склонен към изресяване и милерандаж. Подходяща система на отглеждане е формировката приземен и стъблен Гюйо, с прилагане на смесена резитба. Афинитетът на сорта към разпространените у нас подложки е добър.

Технологична характеристика

Тича е перспективен десертен сорт. Гроздето натрупва достатъчно захари (15-17%), при умерено съдържание на титруеми киселини (6-7 g/dm3). Издръжлив е на транспорт и съхранение.