Произход

 Верен е получен чрез кръстосването на (Чауш х Италия) х Италия през 1967 година от М. Кондарев и Н. Матевска.

Разпространение

 У нас се среща на малки площи във Пловдивски, Пазарджишки, Чирпански, Старозагорски и др. райони.

Ботаническо описание

Лист – голям, закръглен, силно нарязан, петделен, отгоре мрежесто набръчкан отдолу силно мъхнат. Горните странични врязове са дълбоки, затворени, с яйцевиден отвор. Долните врязове са средно дълбоки, отворени. Опашният вряз е отворен, лировиден.

Грозд – среден до голям (16,9/12,3 cm), коничен, понякога крилат с едно крило, полусбит. Средната маса на един грозд е 360 g.

Зърно – много едро (23,9/20,5 mm), овално. Кожицата е средно дебела, крехка, златисто-жълта, ръждива от към слънцето. Консистенцията е месесто-хрупкава, с приятен вкус и фин ванилов аромат.

Агробиологична характеристика

 Верен е раноозреещ бял десертен сорт. Гроздето му узрява в средата на август. Подходяща система на отглеждане е приземен и стъблен Гюйо. Лозите се нападат от гъбни болести и неприятели. Чувствителни са на ниски зимни температури. Сорт Верен не е склонен към изресяване и милерандаж. Сортът се развива много добре на богати почви. Афинитетът му към разпространените у нас подложки е добър.

Технологична характеристика

 Верен е типичен десертен сорт. Гроздето му натрупва достатъчно захари (16-17 %) при умерено съдържание на титруеми киселини (5.5-6.5 g/dm3). Издръжлив е на дълъг транспорт.