Произход

Стар френски сорт. Произхожда от провинцията Бургундия.

Разпространение

Разпространен е във Франция, Русия, Румъния и Унгария. В България е застъпен основно в Североизточната част на страната.

Ботаническо описание

Лист – средно голям, дебел, почти целокраен, триделен, с огъната надолу периферия, отгоре мрежесто набръчкан, отдолу слабо мъхнат. Горните врязове са плитки във формата на остър ъгъл, рядко лировидни с почти успоредни страни. Опашният вряз е отворен, стреловиден, тесен, с остро дъно.

Грозд – средно голям (13.5/9.0 cm), цилиндричен, с едно крило, сбит. Средната маса на грозда е 100-140 g.

Зърно – средно едро (14.6/11.5 mm), клонящо към дребно, овално, сладко, сочно, с приятен вкус. Кожицата е тънка, жълто-зелена, с ръждив оттенък при пряко слънчево огряване. Средната маса на едно зърно е 1.5-2.0 g.

Агробиологична характеристика

 Алиготе е среднозреещ бял винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Сортът не е склонен към изресяване и милерандаж. Не е устойчив на мана, оидиум и сиво гниене. Най-подходящи за него са високостъблените формировки Мозер и Омбрела при смесена резитба. Алиготе проявява добър афинитет към най-разпространените у нас подложки. Сравнително е устойчив на ниски зимни температури, но не е устойчив на суша.

Технологична характеристика

Сортът се отличава с бързо натрупване на захари в гроздето. В топлите райони на страната захарното съдържание достига 22-24 % при ниска титруема киселинност – 5.1-5.8 g/dm³. Най-добре развива своите качества в по-хладни райони. Гроздето на сорт Алиготе е подходящо на получаването на висококачествени бели вина, характеризиращи се със сламеножълт цвят, с лек зеленикъв оттенък, хармоничен вкус, както и за виноматериали за пенливи вина.