Произход

Сортът Керацуда произхожда от района на Югозападна България - в средното течение на река Струма.

Разпространение

В миналото е бил разпространен основно в Югозападна България. Сега се отглежда ограничено в Благоевградска област, ампелографски колекции и като единични лози в отделни насаждения.

Ботаническо описание

Лист – средно голям, по-широк отколкото дълъг, силно нарязан, вълнообразно нагънат, тъмнозелен. Горната повърхност на листната петура е със слаб паяжовиден мъх, а отдолу мъхнат и силно четинест. Горните врязове са много дълбоки до дълбоки, затворени, с триъгълен отвор и плоско дъно, често и отворени с тесен отвор. Долните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни, с успоредни страни и закръглено дъно. Опашният вряз е затворен, с тесен елиптичен отвор или почти без отвор.

Грозд - средно голям (14.4/7.9 сm), цилиндричен (наподобява царевичен кочан), силно сбит, с широко вариране на теглото - от 183 до 500 g.

            Зърно - средно едро (14.6/13.6 mm.), овално, силно деформирано, с тегло от 1.8 до 2.2 g. Кожица - дебела, еластична, зеленикаво-жълта. Консистенция - слабо месеста. Вкус - хармоничен, приятно сладък.

            Агробиологична характеристика

            Керацуда е къснозреещ бял винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Лозите са със среден растеж, висока родовитост и добив. Сортът е чувствителен на мана, оидиум и ниски зимни температури, но е сравнително устойчив на сиво гниене. Не е склонен към изресяване и милерандаж. Подходящи за него са формировките Мозер, Омбрела и подложките Шасла х Берландиери 41Б и Берландиери х Рипария Кобер 5ББ.

            Технологична характеристика

            По механичен състав на гроздето Керацуда е типично винен сорт. Натрупва 19-20 % захари, но със ниски титруеми киселини - 5-6 g/dm³. Гроздето е подходящо за производство на обикновени бели сухи вина. Като цяло сорт Керацуда няма голямо стопанско значение.