Произход

Произходът му не е установен и се счита, че е местен.

Разпространение

В България е разпространен основно в Северозападна България.

Ботаническо описание

Лист - предимно голям, петделен, по-широк отколкото дълъг, дебел, слабо нарязан, мрежесто набръчкан, а отдолу гол и слабо четинест. Горните странични врязове са плитки до средно дълбоки, отворени, лировидни, с почти успоредни страни. Долните странични врязове са плитки във формата на остър ъгъл. Опашният вряз е отворен, сводест.

Грозд - средно голям (11.6/8.4 cm), коничен, с крило, полусбит, с тегло от 118 - 156 g.

Зърно - средно едро (13.2/15.3 mm), овално, с голямо плоско бодленце, с тегло от 2.3 до 2.5 g. Кожица - дебела, жилава, зеленикаво-жълта, със загар, с обилен восъчен налеп, с дребни редки точици.

Агробиологична характеристика

Мискет врачански е среднозреещ бял винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Лозите са със умерен растеж, средна родовитост и добив. Не е склонен към изресяване и милерандаж. Чувствителен е на мана и оидиум. Гроздето е практическо устойчиво на сиво гниене. Лозите са силно чувствителни на засушаване и ниски зимни температури. Поради ниската студоустойчивост се препоръчва да се отглеждат приземно при формировка Гюйо. Сорт Мискет врачански се развива и плододава добре, присаден на подложките Шасла х Берландиери 41Б, Берландиери х Рипария Кобер 5ББ и Берландиери х Рипария СО4.

Технологична характеристика

            Гроздето на сорт Мискет врачански натрупва достатъчно захари – 21-24 % при сравнително ниска титруема киселинност – 4.6-5.8 g/dm³. Подходящ е за производство на бели вина, а само в отделни години за висококачествени десертни вина.