Произход

Стар местен червен винен сорт.

Разпространение

В близкото минало той беше най-разпространения винен сорт у нас. В момента е разпространен ограничено във всички лозаро-винарски райони на страната, като най-големи площи има в Южна България

Ботаническо описание

Лист - голям, петделен, дебел, по-широк отколкото дълъг, средно нарязан, огънат нагоре, често фуниеобразно, мрежесто набръчкан със слаб паяжиновиден мъх, а отдолу - силно мъхнато-четинест.

Грозд - средно голям (14.6/9.3 cm), цилиндрично-коничен, полусбит до сбит, с тегло от 150 до 297 g.

Зърно - средно едро (14.9/13.6 mm), овално, с тегло от 2.3 до 2.7 g. Кожица - тънка, крехка, червена, с обилен восъчен налеп. Консистенция - сочно-хрупкава. Вкус - хармоничен.

Агробиологична характеристика

Гроздето узрява през втората половина на септември.

Лозите са със силен растеж, много висока родовитост и добив. Не е склонен към изресяване и слабо милерандира. Чувствителен е на мана и оидиум и сравнително устойчив на сиво гниене. Силно се напада от акари и гроздов молец. Сравнително устойчив е на суша и ниски зимни температури, и има добра възстановителна способност след измръзване. Сорт Памид може да се отглежда както на чашовидна формировка и Гюйо, така и на средностъблени формировки с къси плодни звена. Оптималното натоварване на лоза е до 20 - 24 зимни очи. Сорт Памид се развива и плододава добре, присаден върху подложките Шасла х Берландиери 41Б, Берландиери х Рипария Кобер 5ББ и Берландиери х Рипария СО4.

Технологична характеристика

Сорт Памид е типично винен, но гроздето се консумира масово и в прясно състояние. Гроздето е подходящо за производство на обикновени червени вина. Вината получени от сорт Памид са светлочервени и розови. Те имат слаба киселинност и нисък екстракт и не са подходящи за стареене. При нормално натоварване и добро отглеждане гроздето натрупва 17-24 % захари и титруема киселинност 4.5-5.5 g/dm³ .