Произход

Сортът е създаден в Институт по лозарство и винарство – Плевен, в резултат на хибридизация и отбор от В. Вълчев, Й. Иванов и Г. Петков. Утвърден е през 1978 г.

Разпространение

Разпространен е слабо в Плевенска област.

Ботаническо описание

Лист – средно голям, средно нарязан, петделен. Горната повърхност е гладка, а долната–слабо четинеста. Горните врязове са средно дълбоки, отворени, с успоредни страни и заострено дъно. Долните врязове са плитки, отворени във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, лировиден, със закръглено дъно.

Грозд – средно голям (15.8/8.3 cm), цилиндрично-коничен, полусбит до рехав.

Зърно – средно едро (13.5/12.8 mm), овално, тъмно-синьо, с дебела, здрава кожица, обилно покрита с восъчен налеп. Месестата част е интензивно червена. Притежава свеж и хармоничен вкус.

Агробиологична характеристика

Плевенски колорит е къснозреещ червен винен сорт. При условията на Плевен гроздето му узрява в началото на месец октомври. Лозите са с умерен растеж и много добра родовитост. Подходящи за сорта формировки са Мозер и Омбрела с резитба на чепове. Към разпространените в България подложки Плевенски колорит има добър афинитет. Сортът е практически устойчив на мана и с повишена устойчивост на оидиум и сиво гниене. По устойчивост на ниски зимни температури може да бъде отнесен към групата на студоустойчивите сортове.

Технологична характеристика

По механичен състав на гроздето Плевенски колорит е винен сорт. Натрупва 17-22 % захари при титруема киселинност 9.5-12 g/dm³. Получените от него вина са с изключително интензивен червен цвят. На вкус те са плътни, но твърде свежи за червени вина, което нарушава вкусовата им хармония. Сорт Плевенски колорит е изключително подходящ за корекция на цвета и киселините на вина от други сортове.