Произход

Създаден чрез кръстосването на сортовете Димят и Ризлинг рейнски през 1951 г. от К. Стоев, З. Занков и Й. Иванов.

Разпространение

В България е разпространен във Пазарджишка, Пловдивска и Варненска област.

Ботаническо описание

Лист - средно голям, три до петделен, закръглен, плътен, слабо нарязан, мрежесто набръчкан, с паяжиновиден мъх, отдолу слабо мъхнато-четинест. Горните врязове плитки, най-често затворени. Долните врязове са плитки, във форма на остър ъгъл. Опашният вряз е отворен, лировиден.

Грозд – средно голям (12.3/8.3 cm), коничен, полусбит, с тегло от 110-130 g.

Зърно - дребно (11.8/11.3 mm), сферично, с тегло от 1.6 до 1.8 g. Кожица - средно дебела, еластична, жълто-зелена, устойчива на напукване. Консистенция - сочна. Вкус - хармоничен.

Агробиологична характеристика

Сортът Ризлинг български е раноозреещ бял винен сорт. Гроздето му узрява в края на август. Лозите са със среден растеж, добра родовитост и среден добив. Не е склонен към изресяване и милерандраж. Чувствителен е на мана и оидиум. Средно устойчив на ниски зимни температури. Лозите могат да се отглеждат при различни стъблени формировки. Сорт Ризлинг български се развива и плододава добре, присаден върху подложките Шасла x Берландиери 41Б и Берландиери x Рипария Кобер 5ББ.

Технологична характеристика

Гроздето на сорт Ризлинг български е подходящо за производство на качествени бели вина и виноматериали за естествено пенливи вина. Натрупва достатъчно захари – 19-21.5 % при много добра титруема киселинност – 7.3-8.0 g/dm³. Вината се характеризират с хармоничен приятен вкус с подчертан специфичен плодов аромат и изразена свежест.