Произход
Произходът му не е напълно установен. Счита се, че произхожда от Франция, където се отглежда отдавна.
Разпространение
Широко разпространен сорт в Западна Европа. В България е слабо застъпен.
Ботаническо описание
Лист - средно голям, петделен, тънък, почти закръглен, средно нарязан, мрежесто набръчкан, с паяжиновиден мъх, отдолу мъхнат и слабо четинест. Горните странични врязове са дълбоки, затворени, с яйцевиден отвор. Долните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни. Опашният вряз е отворен, лировиден.
Грозд – малък до средно голям (11.3/7.8 cm), цилиндрично-коничен, сбит, с тегло от 100-125 g.
Зърно - средно едро (13.9/12.2 mm), овално, с тегло от 1.5 до 1.7 g. Кожица - дебела, еластична, зеленикава, със слаб восъчен налеп и дребни, рядко разположени тъмни точици. Консистенция - сочна. Вкус - хармоничен.
Агробиологична характеристика
Совиньон е среднозреещ бял винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Лозите са със средно силен растеж, висока родовитост и среден добив. Не е склонен към изресяване и милерандаж. Чувствителен е на мана и оидиум. Гроздето му е със слаба устойчивост на сиво гниене, особено в години с чести превалявания през периода на узряване. Чувствителен е на ниски зимни температури. В незагребните райони може да се отглежда на различни стъблени формировки, като се оставят по-къси плодни пръчки. Сорт Совиньон се развива и плододава най-добре, присаден върху подложката Шасла х Берландиери 41Б. Подходящи са също подложките Берландиери х Рипария Кобер 5ББ и Рупестрис дю Ло.
Технологична характеристика
Сортът натрупва достатъчно количество захари – 20-24 % при много добра титруема киселинност – 7.5-8.9 g/dm3. Гроздето е подходящо за производство на качествени бели сухи вина и виноматериали за естествено пенливи вина.