ТРАКИЙСКА СЛАВА

 

ТРАКИЙСКА СЛАВАПроизход

Сортът Тракийска слава е създаден чрез кръстосването на Памид и Мавруд през 1951 г. от Л. Радулов.

Разпространение

Разпространен е на малки площи в Пловдивско и Чирпанско. Препоръчва се за по-широко разпространение.

Ботаническо описание

Лист – средно голям до голям, петделен, отгоре мрежесто набръчкан, отдолу четинесто-мъхнат. Горните врязове са средно дълбоки, затворени, с елиптичен отвор. Долните врязове са по-плитки, отворени, лировидни. Опашният вряз е отворен, сводест.

Грозд – средно голям (16.0/10.0 cm), цилиндрично-коничен, с 1-2 крила, полусбит до сбит.Средната маса на грозда е 160-200 g.

Зърно – средно едро (12.0/14.0 mm), овално, сочно, сладко, с приятен вкус.. Кожицата е крехка, синьо-черна. Средната маса на едно зърно е 1.4-1.5 g.

Агробиологична характеристика

Тракийска слава е сравнително ранозреещ червен винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Сортът не е склонен към изресяване и милерандаж. Лозите му се отличават с умерен растеж и висока родовитост. Най-подходящи за него са високостъблените формировки Мозер и Омбрела при смесена резитба. Тракийска слава проявява добър афинитет към разпространените у нас подложки - Шасла х Берландиери 41Б, Берландиери х Рипария Кобер 5ББ и Берландиери х Рипария СО4. Напада се от мана, но е сравнително устойчив на оидиум и сиво гниене.

Технологична характеристика

Сортът се отличава с високо съдържание на захари в гроздето. Захарното съдържание достига 22-24 % при титруема киселинност – 6.2-7.0 g/dm3. Гроздето на сорт Тракийска слава е подходящо на получаването на качествени червени вина, добре обагрени, с достатъчно алкохол, приятна свежест, достатъчна плътност, и фин плодов аромат.