Произход

            Сортът Зарчин произхожда най-вероятно от Балканския полуостров – басейна на река Тимок.

Разпространение

В България се отглежда от дълбока древност. Той е бил отглеждан основно в Северозападна България (Монтана, Враца). След 1980 г., площите заемани от него прогресивно намаляват.

Ботаническо описание

Лист – средно голям, закръглен, тъмно-зелен, слабо нарязан, петделен, нагънат нагоре блюдообрано. Горните врязове са едва забележими, средно дълбоки или плитки, отворени, във вид на ъгъл. Долните врязове са едва забележими, във вид на остър ъгъл. Опашният вряз е отворен, стреловиден, с тесен отвор във вид на цепнатина.

Грозд – средно голям (14.6/8.8 cm), цилиндричен, с крило.

Зърно – средно едро до дребно (13.6/13.8 mm), почти сферично, слабо сплеснато. Кожицата е тъмно-синя, дебела, еластична, покрита обилно с восъчен налеп, с едри тъмни точици и ясно изразено пъпче. Консистенцията на зърното е сочно-месеста, а вкуса тръпчив.

Агробиологична характеристика

Зарчин е къснозреещ червен винен сорт. Гроздето му узрява в края на септември - началото на октомври. Лозите имат силен растеж (развиват се много странични леторасти и често се зашумява), висока родовитост и добив. Зарчин не е склонен към изресяване и милерандаж. Има добър афинитет към основните за страната подложки. Подходящ е за приземно и стъблено отглеждане. Сортът е чувствителен на мана, оидиум и ниски зимни температури, но е устойчив на сиво гниене.

            Технологична характеристика

            По механичен състав на гроздето е типично винен сорт. Натрупва 20-21 % захари при 5.5-6.5 g/dm³ титруеми киселини. Сорт Зарчин е подходящ за производство на червени сухи вина. Те се характеризират с винено-червен до тъмно-червен цвят и добра плътност. На вкус са със силно изразена тръпчивост и специфичен аромат. При отлежаване подобряват своите качества.