Произход
Сортът Брестовица е
получен в Института по лозарство и винарство – гр. Плевен през
1961 г. чрез кръстосване на сортовете Италия и Янтър от
Й.Иванов, В. Вълчев, К. Стоев и З. Занков. Утвърден е
от през 1982 г.
Разпространение
Разпространен е на малки площи в почти всички лозарски райони на
страната.
Ботаническо описание
Лист
– средно голям, петделен, дълбоко нарязан, дебел, мрежесто
набръчкан, отдолу слабо четинесто-мъхнат, нагънат нагоре, като
всеки дял е извит улейовидно. Горните врязове са много дълбоки,
затворени с елиптичен отвор и плоско, заострено дъно. Долните
врязове са дълбоки, затворени, със същата форма или отворени,
лировидни, с тясно устие. Опашният вряз е затворен, с елиптичен
отвор, като дяловете често се възсядат.
Грозд
– средно голям (16,4/10,1 сm), полусбит до сбит, коничен, често
крилат с едно крило. Средната маса на грозда е 320
g.
Зърно
– много едро (27,4/19,6 mm), с продълговато-цилиндрична форма,
към върха заоблено, месесто-сочно, с приятен и хармоничен вкус,
с лек мискетов тон. Кожицата е дебела, еластична, жълто-зелена
до кехлибарено-жълта, с дебел восъчен налеп. Средната маса на
зърното е 7,6 g. Отделни зърна достигат и до 15
g.
Агробиологична характеристика
Брестовица е ранозреещ бял
десертен сорт.
Гроздето му узрява през втората половина на август. Лозите са
силно растящи с добра родовитост. Подходяща система на формиране
е приземен и стъблен Гюйо. Лозите се нападат от гъбни болести и
неприятели. Те са чувствителни на ниски зимни температури.
Сортът е склонен към изресяване и милерандаж. За да се получат
високи и качествени добиви, Брестовица трябва да се отглежда
върху влагообезпечени, богати на хранителни вещества и дълбоки
почви в най-топлите микрорайони на страната.
Технологична характеристика:
Брестовица е типичен десертен
сорт. Гроздето натрупва достатъчно захари (16-18
%) при умерено
съдържание на титруеми киселини (6,1-6,7
g/dm3).
Издръжлив е на дълъг транспорт и временно съхранение.
