ПАЛИЕРИ
Произход
Сортът Палиери е получен в Италия чрез кръстосване на сортовете
Алфонс Лавале и Черна малага.
Разпространение
Среща се в почти всички страни с развито лозарство. Италия,
Испания, България, Гърция, Унгария, Турция, Македония и др. В България е внесен през 1965 г.
Първоначално е проучен в Института по лозарство и винарство –
гр. Плевен. По-късно е размножен в цялата страна.
Ботаническо описание
Лист
– голям, петолапест, по-широк отколкото дълъг, средно нарязан,
огънат нагоре фуниеобразно. Листът е тъмнозелен. Горните
врязове са средно дълбоки, отворени с успоредни страни и остро
дъно. Долните врязове са средно дълбоки или плитки, отворени във
вид на цепнатина или остър ъгъл. Опашният вряз е отворен, рядко
затворен, с тесен отвор във вид на цепнатина.
Грозд
– голям или средно голям (18,7/7,9 cm),
полусбит до рехав, коничен, често с крило. Средната маса на
грозда е 300-500 g.
Зърно – много едро
(24,5/20,9 mm), овално, хрупкаво, месесто с приятен неутрален
вкус. Кожицата е дебела, крехка, тъмно-синя, с обилен восъчен
налеп. Средната маса на едно зърно е 7,50-8,60
g.
Агробиологична характеристика
Среднозреещ червен десертен сорт. Гроздето му
узрява около средата на септември. Подходяща система на
формиране е приземен и стъблен Гюйо. Лозите са чувствителни на
гъбни болести и неприятели. Чувствителни са на ниски зимни
температури. Склонен е на изресяване и милерандаж при
неблагоприятни климатични условия по време на цъфтеж.
Технологична характеристика
Палиери е ценен десертен сорт.
Гроздето натрупва достатъчно захари (16-18
%) при умерено
съдържание на титруема киселинност (5,40-6,30 g/dm3).
Издръжлив е на транспорт и съхранение.
