ФОРМИРОВКИ ПРИ ЛОЗАТА
ФОРМИРОВКИ С ПРИЛАГАНЕ НА КЪСА РЕЗИТБА
ФОРМИРОВКИ С ПРИЛАГАНЕ НА ДЪЛГА РЕЗИТБА
ФОРМИРОВКИ С ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНА РЕЗИТБА
ФОРМИРОВКИ С ПРИЛАГАНЕ НА КЪСА ИЛИ СМЕСЕНА СИСТЕМА НА РЕЗИТБА
В лозарството са познати голям брой формировки, които имат някои общи елементи и това дава възможност да се класифицират в зависимост от височината на стъблото на :
- нискостъблени - с височина на стъблото до 50 см;
- средностъблени - с височина на стъблото от 51 до 100 см;
- високостъблени - с височина на стъблото от 101 до 200 см;
В зависимост от разположението на рамената, кордоните, плодните звена и леторастите в пространството формировките могат да се класифицират в три групи :
- първа група - с леторасти, разположени вертикално и привързани в шпалир - единичен и двоен Гюйо, Мозер, кордон Роая и др.
- втора група - с леторасти разположени хоризонтално или наклонено - тендоне, Пергола, геобразни, веобразни, асмовидното отглеждане и др.
- трета група - с леторасти свободно висящи в пространството - Омбрела, Двойна завеса и др.
ФОРМИРОВКИ С ПРИЛАГАНЕ НА КЪСА РЕЗИТБА
ЧАШОВИДНА ФОРМИРОВА
Чашовидно отглежданата лоза
се състои от стъбло, рамена и чепове, от които израстват леторастите. добре
оформената главина представлява отворена чаша, състояща се от 3-6 рамена в
наклонено положение, излизащи от един център и симетрично разположени и
завършващи с един или с два чепа
ФОРМИРАНЕ
При засаждането лозичката се реже на чеп с две очи, от които през първата година израстват нормално два летораста. През втората година по-горната пръчка се премахва през стария чеп, а долната се оставя на чеп с две очи. на третата година и двете пръчки се режат на чепове с две очи. Ако има изкарали леторасти от спящи пъпки може да се оформи още един чеп. С това започва формирането на бъдещите рамена. През следващите години се формират нови рамена чрез раздвояване на първоначалните или чрез създаване на нови, като се използуват лакомци.
Формирането може да стане и чрез резитба на спящи пъпки, като през втората година се премахват изкаралите леторасти. През пролетта на третата година от изкаралите леторасти се избират три или четири, които се режат на чепове с по две очи, от които на следващата година се образуват бъдещите рамена.
След формирането на лозите всяка година се извършва резитба, с която се осигурява редовно плододаване и поддържане формата на главините. При формираните чашовидни лози по правило се препоръчва късата резитба - на чепове - 1-3 очи. Броят на оставените чепове трябва да бъде съобразен със силата на лозата. Когато лозата се засилва в сравнение с предната година, броят на чеповете се увеличава. Чашовидната формировка е подходяща за родовитите местни сортове, като Димят, Гъмза, Памид, Зарчин, Мискет червен и др.
Като основни недостатъци на тази формировка се смятат невъзможността за оставянето на по-голям брой плодни очи, зашумяването на леторастите, което не е благоприятно за цъфтежа и узряването, по-лошото проветряване, което затруднява борбата с болестите по лозата.
като основно предимство може да се посочи по-доброто съотношение между листната повърхност и добива от лоза, вследствие на което захарността на гроздето е обикновено по-висока.
ФОРМИРОВКА КОРДОН РОАЯ
Тази формировка се характеризира с един постоянен едностранен хоризонтален кордон на височина 50-60 см от земята. По кордона се оставят на известно разстояние чепове, рязани късо на две очи. Тази формировка е също характерна с прилагането на къса система на резитба.
Формировката
кордон Роая изисква обезателно телена конструкция. Върху първия тел, който е
по-дебел, се прикрепва хоризонталният кордон, а леторастите се привързват
към втория и третия тел
ФОРМИРАНЕ
Формирането на кордона става на третата година, като може да се остави една плодна пръчка, превита по носещата тел, която да заеме цялата дължина между двете лози в реда. За предпочитане е разстоянието между лозите да се заема от кордоните постепенно за няколко години.
На четвъртата година развитите от горните очи пръчки се режат на чеп с две очи за образуване на бъдещите плодни звена на разстояние едно от друго на 25-30 см. долните очи по кордона се унищожават. последната пръчка, израстнаа от долното око по кордона се използва за удължаването му.
На петата година оставените чепове дават по две пръчки, от които горната се премахва при резитбата, а долната се оставя на две очи.
След окончателното оформяне на кордона резитбата се изпълнява лесно. Премахва се пръчката, покарала от горното око на чепа, а долната се реже на чеп с 2 очи.
Леторастите, израснали по стъблото до мястото на извивката се филизят през вегетацията. Леторастите по кордона се привързват към втория и третия тел.
Формировката кордон Роая е подходяща за незагребни райони . Важно предимство при тази формировка е , че леторастите и гроздовете се разполагат в една плоскост, не се засенчват, проветряването и осветляването е добро, улесняват се растително. защитните мероприятия.
ФОРМИРОВКИ С ПРИЛАГАНЕ НА ДЪЛГА РЕЗИТБА
ФОРМИРОВКА МАРОЖЕ
Формировката Мароже изисква дълга система на резитба, при която се оставят по 4-6 плодни пръчки, без да има чепове по главината. леторастите, които се избират за плодни пръчки израстват от спящи очи разположени по главината. Плодните пръчки се привързват хоризонтално по телената конструкция на етажи, като се избягва застъпването им. Броят на редовете тел се определя от броя на плодните пръчки.
Като единствено предимство на тази формировка се смята получаването на високи добиви грозде.
Основен недостатък е нанасянето на големи рани по главината и прекомерното сгъстяване на леторасти от по-големия брой плодни звена, вследствие на което е затруднена борбата с болестите и неприятелите.
ФОРМИРОВКА СИЛВОЗ
Формировката Силвоз е високостъблена, с височина на стъблото 140 см, едностранен хоризонтален кордон и три реда телена конструкция. по кордона през 20-30 см се формират плодните звена, състоящи се само от плодни пръчки, които след резитбата се прекривяват вертикално надолу и се привързват за най-ниския тел. Средният тел се използва за носене на кордона, а най-горния - за привързване на зелените леторасти.
Важни предимства на формировката Силвоз са по-голямата лекота за извършване на всички работи по отглеждането, нанасянето на по-малко рани, понеже резитбата се извършва през двегодишна дървесина, и възможност за получаване на по-високи добиви грозде.
Недостатък на тази формировка е силното сгъстяване на леторастите и засенчването на листата и гроздето, което затруднява борбата с болестите и неприятелите.
ФОРМИРОВКА ФАЖЕ
Формировката Фаже е висококтъблена, с височина на стъблото 110-130см,без наличие на кордон, с четири реда телена конструкция.
Плодните пръчки излизат от върха на стъбло и са прекривени под ъгъл 45о,за се завържат за долния тел.
Предимствата и при тази формировка са също по-високите добиви, които се получават при нея и нанасянето на по-малки рани при извършването на резитбата.
Основните недостатъци са по-скъпата подпорна конструкция и разход на повече труд за превиване и привързване на леторастите.
ФОРМИРОВКИ С ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНА РЕЗИТБА
ФОРМИРОВКА ГЮЙО
Известни са три модификации на тази формировка :
- единичен ГЮЙО - с оставяне на плодна пръчка с различна дължина и на чеп с 2 очи;
- двоен ГЮЙО - с оставяне на 2 дълги плодни пръчки и съответен брой чепове;
- подобрен ГЮЙО - с оставяне на една дълга плодна пръчка и на 2-3 чепа;
Това е най-опростената формировка, при която се прилага смесена система на резитба. Изисква телена конструкция с три реда тел. За избягване влиянието на поляритета плодната пръчка се превива хоризонтално и се привързва по най-долния тел.
У нас в практиката са разпространени подобрен ГЮЙО и двоен ГЮЙО, когато е необходимо по-голямо натоварване на силните лози от насаждението.
ФОРМИРАНЕ
Първата година при
засаждането лозата се реже на чеп с две очи. На
втората година лозичката се
реже отново на чеп с 2 очи. На третата година долната пръчка се реже на чеп
с 2 очи, а горната се оставя за плодна пръчка с дължина 10-12 очи, като се
привързва хоризонтално за най-долния тел. През вегетацията леторастите,
развили се от плодната пръчка се привързват по горните два тела.
При подобрен единичен ГЮЙО, когато се остави плодна пръчка е необходимо да се осигури още един чеп, израсъл от лакомец Добре е плодната пръчка да сменя всяко година мястото си върху главината, за да се натоварва последователно самата главина.
Поддържането на формировка ГЮЙО става като ежегодно старата плодна пръчка се премахва до основата. От двете пръчки на оставения чеп горната се оставя за плодна, а долната се реже отново за чеп с 2 очи. За чепове винаги се избират по-ниско разположените пръчки по старите чепове, като се обръща внимание за симетричното й разположение по главината.
За по-голямо натоварване на по-силните лози обикновено след четвърта шеста година от засаждането може да се оставят по две плодни пръчки и по два чепа за всяка плодна пръчка. Така се получава подобрен двоен ГЮЙО.
Формировка ГЮЙО може да се прилага успешно както при десертните сортове, така и при винените сортове съобразно с техните биологически особености.
Предимството на тази формировка е, че дава възможност да се получават по-високи добиви, защото при резитбата се оставят най-родовитите пъпки от средната част на пръчката. Гроздето е с по-добро качество. Леторастите са прибрани и привързани в една плоскост и гроздето се огрява и проветрява добре.
Като основен недостатък може да се посочи нанасянето на рани върху тригодишна дървесина при премахването на старата плодна пръчка и необходимостта от повече ръчен труд за привързване на плодните пръчки и зелените леторасти през вегетацията.
ФОРМИРОВКИ С ПРИЛАГАНЕ НА КЪСА ИЛИ СМЕСЕНА СИСТЕМА НА РЕЗИТБА
ФОРМИРОВКА МОЗЕР
Формировка Мозер представлява
двустранен кордон с високо стъбло - 130 см. на тази височина се поставя
носещия тел, за който се привързват кордоните. Над него на 35 и 40 см се
опъват още две двойки успоредни телове за промушване на зелените леторасти.
това представлява така наречената формировка оригинален Мозер.
Характерното за този начин на отглеждане на лозата е необходимостта от увеличаване на междуредовото разстояние и от там намаляване броя на растенията на единица площ.
Видоизмененият Мозер (Фиг. 10) също представлява двустранен кордон със стъбло, високо 120 - 130 см. На 35 см над носещия тел има само една двойка телове за свободното промушване на зелените леторасти. В зависимост от биологичните особености на сортовете, върху кордоните при тази формировка се оставят по 3-4 плодни звена, които се състоят само от чепове или са смесени - чеп и стрелка или чеп и плодна пръчка.
В зависимост от сортовете при тези формировки се прилага къса система на резитба или смесена система на резитба. При резитбата на всеки кордон се оставят по 3-4 плодни звена. при сортовете Димят, Гъмза, Зарчин, Памид, Юни блан и кардинал може да се оставят плодни звена, които се състоят само от чепове - къса система на резитба. При сортовете Мерло, Мискет червен, Букет, Ркацители, Широка мелнишка, Мавруд и др. може да се оставят чепове и стрелки на 5-7 очи - месена система на резитба. При сортовете с ниска родовитост на пъпките в основата на пръчката като Болгар, Мискет хамбургски, Мискет Отонел, Шардоне, Каберне совиньон и др. се оставят чепове и плодни пръчки смесена система на резитба. За предпочитане е плодните пръчки да се привързват.
ФОРМИРАНЕ
Формирането на лозите се извършва за по-продължително време. Известни са два метода за формиране :
а/ ускорен метод - формиране на зелено
б/ обикновен метод - формиране на зряло
Ускореният метод се прилага при силно растящи лози и дава възможност за ускоряване на формирането с една година. През първата и втората година лозата се реже на чеп с 2 очи. При филизенето през вегетацията на втората година се оставя само един летораст, който се привързва към предварително поставеното индивидуално колче, а останалите се премахват. Оставеният летораст периодично се привързва към колчето и когато достигне на 10-15 см под носещия тел се прищипва. От развитите колтуци се запазват само двата под мястото на прищипването, а останалите своевременно се премахват. Запазените два колтука се привързват хоризонтално по носещия тел. на третата година хоризонтално привързаните два колтука по носещия тел се съкращават на 6-8 очи от извивката, с което започва формирането на бъдещите кордони. През вегетацията се извършва неколкократно филизене на леторастите в основата на главината и по стъблото. На четвъртата година пръчките по кордоните се режат на чепове за формиране на плодните звена и при необходимост кордоните се удължават с продължител от 4-6 очи. на петата година оставените чепове могат да се режат на чеп или чеп и плодна пръчка, оставени на подходящо разстояние, а леторастите върху по-младата част от кордона се режат само на чепове. При необходимост се оставя нов удължител за заемане на пространството между две съседни лози. с това изграждането на кордоните приключват. в края а кордона като правило трябва да се осигурява чеп с 2 очи, за да се потиска проявлението на полярността.
Обикновеният метод е известен като формиране на зряло. запазеният летораст при филизенето през вегетацията на втората година се привързва периодично и когато достигне носещия тел, не се прищъпва , а се оставя да расте свободно и се привързва хоризонтално по носещия тел. Пролетта на третата година този летораст се изрязва на 6-8 очи от извивката. През вегетацията се филизят всички леторасти по стъблото като се оставя само един летораст под извивката за формиране на срещуположния кордон. През пролетта на четвъртата и петата година резитбата за формиране на кордоните и плодните звена по тях се извършва както при ускорения метод на формиране.
ФОРМИРОВКА ОМБРЕЛА
Формировката Омбрела
се характеризира с височина на стъблото 150-160 см и двустранен кордон.
подпорната конструкция е опростена и се състои от два успоредно разположени
носещи тела, върху които се привързват кордоните. В последно време
височината на стъблото се намали на 140 см.
Тази формировка е много подходяща за сортове, които изискват смесена система на резитба с оставяне на дълги плодни пръчки както е при сортовете Каберне совиньон, шардоне, Мискет Отонел и др. зелените леторасти провисват свободно в междуредията.
ФОРМИРАНЕ
Формирането на лозите става по същите два метода, описани при формировка видоизменен Мозер. При формирането се внимава стъблата да н надвишават височината на носещия тел, тъй като в такива случаи кордоните се извиват надолу и оказват неблагоприятно влияние върху растежа и плододаването на леторастите, които се намират по тях. До всяка лозичка още през пролетта на втората година се поставя подпора. За предпочитане е ускорения начин на формиране защото кордоните са на една възраст. Като основен недостатък на формировка Омбрела се счита образуването на плътен слой листа, който скрива гроздовете и влошава условията на проветряване и извеждането на борбата с болестите и неприятелите.
Високостъблените формировки видоизменен Мозер и Омбрела позволяват почти пълно механизиране на производствените процеси и намаляване на ръчния труд. Независимо от това предимство при техния избор е задължително съобразяването с условията на месторастене, биологичните изисквания на сорта и предназначението на продукцията.
АСМОВИДНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЛОЗАТА
Асмовидният начин на
отглеждане на лозата е типичен за дворните места.
Представлява смесица от различни високостъблени формировки, изисква висока
хоризонтална или
наклонена подпорна конструкция /наричана скеле/, наличие на
един или няколко разклонени кордона, разположени върху скелето. Резитбата
може да бъде смесена или къса с осигуряване на много по-голям брой пъпки на
една лоза /асма/, отколкото при обикновените начини на отглеждане.
В много от нашите села и градове асмовидното отглеждане на лозата се използува за производство на грозде и за декоративно оформяне на жилището и двора.
За асмовидно отглеждане с подходящи предимно десертните сортове със силен растеж на лозите - Болгар, Италия, Мискет хамбургски, Алфонс Лавеле и др. подходящи са и някои местни винени сортове, чието грозде се ползва и за консумация в прясно състояние - Памид, Шевка, Димят и др.
ФОРМИРАНЕ
При засаждането лозата се реже на чеп с 2 очи. На втората година се извършва отново резитба на чеп с 2 очи. През лятото се филизи, като се оставя само един летораст, който редовно се привързва към единична подпора. на третата година пръчката се изрязва на 6-8 очи над височината на скелето, като върхът й се извива и привързва върху хоризонталната част на скелето. Всички леторасти по новоформирането стъбло се филизят. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с 2 очи, като се разреждат през един и се оставя продължител на 6-8 очи. по този начин се формира един кордон върху скелето. когато разстоянието между лозите е по-голямо се правят разклонения, като се формират два и повече кордона.
След формирането на кордоните резитбата на асмите е сравнително лесна. В зависимост от биологичните особености на сортовете се възприема една или друга система на резитба - къса, само с чепове или смесена с оставяне на чепове и плодни пръчки с различна дължина.
Много важно при асмовидното отглеждане е натоварването на асмите с плодни очи, което винаги трябва да бъде в зависимост от силата на лозата и варира от 30 до 70 очи, а при някои стари и силни асми натоварването може да е много по-голямо.
Към зелените резитби се отнасят филизен, прищипване, кършене, колтучене, колцуване, частично премахване на съцветия и прореждането на зърната и премахването на листа.
Филизенето представлява премахване на излишните леторасти в началния период на растежа им. С него се постигат следните резултати: - регулира се броят на леторастите на лозата; осигурява се по-добър растеж и по-добро узряване на пръчките; улеснява се борбата с болестите и неприятелите; подготвя се лозата за следващата резитба, регулира се съотношението между плодните и безплодните леторасти.
Основните изисквания, които трябва да се спазват при извършване на филизенето: в плододаващите лозя филизенето се извършва след появата на ресите, за да се разграничат плодните от безплодните леторасти; по плодната пръчка се премахват излишните безплодни леторасти като се запазва съотношението 2 : 1 спрямо плодните леторасти; по старите части на главината се премахват всички лакомци с изключение на тези, израснали от чеповете, които ще се използват при резитбата на зряло.
Най-благоприятния момент за филизене е, когато леторастите достигат 15 - 20 см дължина.
Прищипването представлява премахване само на върха на леторастите - 1-2 см или 1-недоразвити листенца.
Прищипването се извършва с цел:
- намалява се източването на ресите в мустаци. С извършване на това мероприятие се прекратява растежа на летораста за известно време и по този начин се направляват хранителните вещества към ресите.
- ограничават се изресяването при създадени условия за него, особено при изресливите сортове.
Времето за извършване на прищипването зависи от целта, която се преследва :
- когато трябва да се избегне източването прищипването се извършва рано, след като се появяват ресите. по-склонни към източване са десертните сортове Болгар, Италия, Шасла и др.
- когато трябва да се избегне изресяването по време на цъфтежа, прищипването се извършва 4-5 дни преди цъфтежа. По склонни към изресяване са Врачански мискет, Тамянка, Червен мискет, Хамбургски мискет и др.
Важно е да се знае, че не се прищъпват слабо растящи леторасти слаби лози и леторасти от чепове, които ще се използват при следващата резитба.
Кършенето представлява премахване на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 до 8 недоразвити листа.
С кършенето се предотвратява изресяването, подобрява се оплождането на цветовете, намалява се транспирацията, преустановява се излишното изразходване а пластични вещества, намалява се засенчването и се обуславя по-добро осветляване и проветряване на лозите.
Ако други причини не налагат кършенето да се извърши по-рано, най-благоприятния биологичен момент за неговото извършване е когато се намали растежа на лозите. този момент съвпада най-често с началото на прошарването или омекването на гроздето, което настъпва за повечето сортове към края на юли и началото на август. по принцип кършенето трябва да се извършва колкото може по-късно и по-високо.
Колтученето представлява премахване изцяло или отчасти на странчните леторасти, израснали от летните очи на главния летораст. това мероприятие е задължително при отглеждането на маточниците, а при културната лоза се прилага по-рядко. При прекършване на колтуците, на тях трябва да останат минимум 4-5 листа.
Колцуването се прилага преди всичко при десертния сорт Болгар за ускоряване на узряването, увеличаване размера на зърната и подобряване качеството на гроздето. състои се в изрязване на пръстен от кората, широк около 4-5 мм под извивката на плодната пръчка. За изрязване на пръстена от кора се използуват специални инструменти наречени колцувачи, които от редица години не се произвеждат у нас и това мероприятие почти не се прилага в настоящия момент. Най-добри резултати по отношение ускоряването на зреенето и повишаване на качеството на гроздето се получава при колцуване веднага след цъфтежа и при наедряване на зърното 10 - 12 мм / до грахово зърно/. С колцуването в тези срокове се постига ускоряване на зреенето с 10 - 15 дни. мероприятието се извършва само на една от плодните пръчки на силно развити лози алтернативно през една година.
Премахването на съцвтия и прореждането на зърната се прилага при десертните сортове с цел да се получат по-добри оформени гроздове с по-едри зърна. Това става с нормиране броя на гроздовете, които ще оставим на лозата и с прореждането на зърната за сметка на по-малоценните зърна в гроздовете. Най-подходящия срок за провеждане на това мероприятие е десетина дни след цъфтежа, когато е възможно да се направи реална преценка за натовареността на лозето и се отличават добре малките и неоформени гроздове и зърна.
Прореждането на листата се изразява в премахване на 5 6 лиса в зоната на гроздовете и се извършва през есента, когато по време на узряването на гроздовете падат чести валежи и се създават условия за масово развитие на гниене по гроздето.