Институтът по лозарство и винарство е създаден през 1902 г. като
Държавна опитна станция по лозарство и винарство
с решение на Министерството на зeмеделието
и търговията.
Регионът на Плевен е определен като подходящ за основаване на
станцията по препоръка на известния в Европа професор Пиер
Виала от Парижкия земеделски институт.
Държавната опитна станция е първото научно-изследователско учeреждение
в областта на лозарството и винарството у нас и пето в света
след Русия (1828), Италия (1872), Франция (1874) и Унгария
(1898).
В началния период,
изследователската работа на станцията изцяло е подчинена на
задачата за спасяване на лозарството от филоксерното нашествие
чрез въвеждане на технологията за присаждане на лозата
и организиране
на първите лаборатории у нас за научни изследвания на европейско
ниво, което е основа за
изграждане на «новото лозарство»
на страната. Затова допринасят опитът и научните знания на
френския инженер-агроном Изидор Боск, назначен за управител на
станцията. Под негово ръководство се слага началото на
изследване на почвите в страната, проучване афинитета на
местните сортове лози с интродуцираните лозови подложки,
проучване на болестите и неприятелите по лозата, изследване на
технологичните качества на вината.
За сериозни постижения в научно-изследователската работа и
необходимост от лозарска наука в България, с
Указ на ХХV-то
Народно събрание
от
01.01.1944г., станцията е преобразувана в Лозаро-винарски опитен
институт, седалище - гр. Плевен.
През сто и осем годишната си история, значими за лозарската
практика са изследванията на института за обогатяване на лозовия
сортимент с интродуцирани и селекционирани в института десертни
и винени сортове, усвояване на наклонени терени с лозя,
подходящи системи за резитба на зряло и зелено, разработени са
съвременни технологии за механизирано отглеждане на лозята,
методи и средства за борба с болестите и неприятелите по лозата.
С така цитираните разработки и с прякото участие на научния
състав, институтът е допринесъл за развитието на лозарството и
винарството в страната. През 1965 г. България достига
своя апогей като заема първо място в света по износ на десертно
грозде, площите с десертни и винени сортове са над 2 млн дка,
произвеждани са над 100 млн присадени вкоренени лози, от които
половината за износ. За периода 1970 - 1989 г. изследователската
работа е основана на високостъбленото и широкоредово отглеждане
на лозята и разработената на тази основа технология, за която
колектив на института получава правителствена награда.
През последните 20 години Институтът по лозарство и винарство
запази позицията си на национален институт, който работи по
проблемите на лозарството и винарството